Кахуна В Кухнята

Време е. Живеем във век, в който неочаквано се спира производство на продукция, появяват се видими и невидими хранителни стресове. Какво говори за това Морна Наламаку Симеона?

Лечителка, лекуваща с билки, съветник и преподавател – Симеона вярва, че е дошло времето да сподели Хоопонопоно, което някога е било популярна техника за решаване на проблеми в света на Хаваите. Тя е сигурна, че Хоопонопоно има място и в кухнята.

Морна Симеона се обръща към създадените от човека вибрации като страх, гняв, жестокост, чувство за вина и обида, отрицателни фактори, „които директно попадат в храната” или могат да станат причина за грешки и нещастни случаи в кухнята.

Тя представя Хоопонопоно във форма, адаптирана за използване в съвременния свят. Към достиженията на Морна се отнасят лекциите в университетското Хавайско Училище по Медицина и в колежа за непрекъснато обучение към Университета, Медицински Център Куакини, независимите корпорации на Хаваите и на континента, в университета Джон Хопкинс, щат Мериленд, болницата в Харлем, Хънтърския колеж и училището за медицински сестри Хънтър-Белвю в Ню Йорк, в югоизточния медицински център в Маями, в университета Албукерк и училището за медицински сестри в Ню Мексико.

За тези, които започват от нулата и нямат хавайски произход, Симеона е усъвършенствала и изменила своя курс по Хоопонопоно, за „да срещне разбиране и приемане от междукултурните и международни концепции”.

Тя е дала съгласието си да обсъди какво отношение има Хоопонопоно към приготвянето на храната за Advertiser Food Report. В интервю, което Симеона дава в своя офис Pacifica Seminars на улица Пика, тя започва от основите.

„В процеса на всяко приготвяне на храна, ние можем да използваме началната фраза така, както са правели хавайците. Това ще бъде подготовка на мислите за изчистване на земята, на стопанството, на засаждането на селскостопански култури в земята“ – казва тя.

„Първо – важно е „изчистването на земята, тъй като – кой знае, възможно е преди хиляда или милион години на тази земя да са правени жертвоприношения или да е била място на полесражение.

„И така, ние правим процеса хоопонопоно или чистене и веднага щом го направим, ние освобождаваме пътя към светлината за заземените души и земята става годна за използване, получавайки силно положителна енергия и фермерът може да засади своите земеделски култури и да ги отглежда“.

Тя разказвала за периода за отглеждане, за хавайските начини на торене, за тяхната практика на обработка на земята, която те правят три или четири пъти в годината в зависимост от реколтата и посевите, в съответствие с лунните цикли.

„На днешния ден, при прибирането на реколтата участват и камиони, на които возят реколтата до пазара; човекът, който я продава и чак тогава продуктът попада в дома” – продължава Морна. „Домакинята и представа си няма през колко ръце е минал един единствен продукт”.

По този начин, когато храната е приготвена, когато всичко е готова да се сервира на масата, ние поглеждаме във всеки един съд и правим чистене на всички мисъл-форми, на всички хора, които са докосвали тези продукти, преди те да попаднат на масата.”

„Мисъл-формите”, за които говори Морна, това са мисли, породени от караници, спорове, кражби или друго прекомерно пагубно поведение.

Симеона казва, че този процес е молитва, обръщение към Божествения Творец, подобна на малко изчистване”.

Звучи така: „Аз, Морна Симеона, искам да направя хоопонопоно чистене с всички продукти, които са били приготвени, започвайки от момента на тяхното отглеждане; откъдето и да произхождат те; с фермерите; с оборудването, с което са обработвани; с хората, които доставят продуктите с товарни коли на летищата, с авиокомпаниите, с океана, който пресичат и когато продуктите са доставени тук – с хората, които ги разпределят, преди те да попаднат в супермаркета и да бъдат донесени вкъщи – с многото пътища, с помощта на които тези продукти са попаднали на нашата трапеза.”

Симона също така би включила в процеса и домашните съдове за приготвяне на храна, кухненските принадлежности, посуда, стъклените и сребърни кухненски прибори, кухненски декор особено, ако те съдържат „земни обекти” (почва, руда, камъни). Също така и антикварните предмети, които са купени, взети на заем, унаследени или откраднати не непременно от човека, който ползва дадените предмети.

„Колко по-дълга е историята на предметите, известна или не на сегашните собственици, толкова по-голяма е вероятността дадените предмети да се нуждаят от качествено хоопонопоно чистене” — казва Морна.

Тъй като хавайският начин за изразяване на благодарност за сдобиване с храна се състои в това да се върне една жива риба в морето или един от продуктите от реколтата на земята, Симеона казва, че днес тази идея се проявява в отправяне на благословия преди началото на храненето. „Благословия за всички онези, които са приготвили храната, които са взели участие в отглеждането и производството на хранителните продукти и благодарение на които тези продукти са попаднали на нашата маса.”

„Пускайки своите мисли, ние все едно позволяваме на едната рибка да се върне към Създателя” – казва Симеона.

Изчиствайки храната от всевъзможни вредни вибрации, ние я подготвяме тя да отговаря на потребностите на семейството ни и на гостите. Какво може да се каже за другата опасност, която ни дебне по време на приема на храна – преяждането?

Това – казва Симеона – е също въпрос, който може да бъде решен с хоопонопоно.

Между впрочем, отбелязва Симеона, древните хавайци са били едри хора, но не такива, които е прието да бъдат разглеждани като страдащи от затлъстяване „защото тяхната диета била много проста”.

„Сега много хора изяждат своето разочарование, страх, чувство за непълноценност, липса на любов или неприемане на себе си”- продължава тя.

Желанието да се яде много би могло да е сформирано в ранна възраст. Или са били лишавани от достатъчно храна и сега не могат да и се заситят. Каквато и да е причината за преяждането, тя става привичка.

„И така, в своята изчистваща молитва, човек с наднормено тегло следва да включи „всички свои страхове, чувство на разочарование, недостатъчно увереност в себе си, самоунижение” или някакви други причини, които са способствали натрупването на наднормено тегло и да се поиска прошка за всички обиди. Когато всички нежелателни опити и състояния са изброени, хоопонопоно моли „те да бъдат измити, отрязани, освободени и трансмутирани в чиста светлина.”

Обидата се изтрива напълно, а заедно с нея се изтрива и необходимостта от преяждане.

Симеона обяснява: „Изчистващата молитва изтласква спомените от нашия персонален компютър. Спомените може да се намират толкова дълбоко, че може да е нужно време, те да се издигнат на повърхността.

„В действителност, молбата се изпраща във вашето подсъзнание и спомените един след друг се издигат на повърхността. Когато те се окажат на повърхността, прошката изчиства горния слой, а думата „тренсмутиране” ги преобразува в чиста светлина. По този начин, вие не цапате атмосферата със стари, негативни мисли и вибрации.

За да е убедително, че това е добър метод, Симеона пояснява неговото културно наследство: „По-рано на Хаваите умствените, физически и духовни аспекти на личността изцяло са били озвучавани между себе си и всичко, което е предизвикало неприятни чувства се е трансмутирало. „Хората са проявявали дисциплина в мислите си и тъй като това е било техен начин на живот, да си в мир със себе си — те внасяли мир и равновесие в ежедневия живот.

А какво се случва днес?